Mar 11, 2021, 8:03 AM

*** 

  Poetry
591 1 10

Страхувам се, но никога не плача

и, страннико, не моля милостиня.

Мадона съм, а после съм палачът,

причастие съм, сетне - гилотина.

 

Да, грешна съм. Такава ме обича.

Такава ме изпрати – да съм бреме.

Но също за любов да ти наричам,

додето свърши тленното ми време.

 

Разпятието помня и Голгота.

В нозете Му се сринах съкрушена.

Eдва в смъртта разкрива се животът

и тръгваме си чисти и смирени.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??