12 may 2011, 15:40

***

782 0 1

О, той е толкова красив, 

погледът му в мен се впива 

и любовта в моите гърди напира

и не ме оставя на мира.

 

Аз обичам го от първия момент,

сърцето ми тупти за него нощ и ден.

Аз искам с него живота си да споделя

и неговата бобърка да стана.

 

Когато видя неговите зъби

да ме заслепяват с жълтинина,

оставам вцепенена от бобърската му уста.

 

Но пак за него аз мисля, въпреки това,

чар един си има още той,

сателитна чиния на всяка му страна.

С тези сателити към себе си привлече ме той

и го искам само мой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно споделям мнението ти. Само че трябва да спомена, че на места ритъма и римата не ти се връзват и си можела повече да се постараеш.
    Например: ...и не ми оставя мира... , ...покрити с мръсна жълтина...;
    В поезията можеш да си позволяваш разни граматични грешки и речта трябва да е по-отпусната.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...