12.05.2011 г., 15:40 ч.

*** 

  Поезия » Пародии
604 0 1

О, той е толкова красив, 

погледът му в мен се впива 

и любовта в моите гърди напира

и не ме оставя на мира.

 

Аз обичам го от първия момент,

сърцето ми тупти за него нощ и ден.

Аз искам с него живота си да споделя

и неговата бобърка да стана.

 

Когато видя неговите зъби

да ме заслепяват с жълтинина,

оставам вцепенена от бобърската му уста.

 

Но пак за него аз мисля, въпреки това,

чар един си има още той,

сателитна чиния на всяка му страна.

С тези сателити към себе си привлече ме той

и го искам само мой.

© Дорина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно споделям мнението ти. Само че трябва да спомена, че на места ритъма и римата не ти се връзват и си можела повече да се постараеш.
    Например: ...и не ми оставя мира... , ...покрити с мръсна жълтина...;
    В поезията можеш да си позволяваш разни граматични грешки и речта трябва да е по-отпусната.
Предложения
: ??:??