May 12, 2011, 3:40 PM

***

  Poetry » Parody
780 0 1

О, той е толкова красив, 

погледът му в мен се впива 

и любовта в моите гърди напира

и не ме оставя на мира.

 

Аз обичам го от първия момент,

сърцето ми тупти за него нощ и ден.

Аз искам с него живота си да споделя

и неговата бобърка да стана.

 

Когато видя неговите зъби

да ме заслепяват с жълтинина,

оставам вцепенена от бобърската му уста.

 

Но пак за него аз мисля, въпреки това,

чар един си има още той,

сателитна чиния на всяка му страна.

С тези сателити към себе си привлече ме той

и го искам само мой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно споделям мнението ти. Само че трябва да спомена, че на места ритъма и римата не ти се връзват и си можела повече да се постараеш.
    Например: ...и не ми оставя мира... , ...покрити с мръсна жълтина...;
    В поезията можеш да си позволяваш разни граматични грешки и речта трябва да е по-отпусната.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...