Няма да те дам на болката.
Разкъсвайки я хищно, ще се смея.
На колене да моли милост.
Няма да те дам на тъмнината.
В очите си ще я затворя.
Да я изпие споменът.
Няма да те дам и на студа.
Ръцете – храм на нежността,
ще го изтръгнат.
Няма да те дам и на дъжда.
И на съня дори. А после
безнаказано,
като видение...
Ще си отида.
© Долорес Todos los derechos reservados