Няма да те дам на болката.
Разкъсвайки я хищно, ще се смея.
На колене да моли милост.
Няма да те дам на тъмнината.
В очите си ще я затворя.
Да я изпие споменът.
Няма да те дам и на студа.
Ръцете – храм на нежността,
ще го изтръгнат.
Няма да те дам и на дъжда.
И на съня дори. А после
безнаказано,
като видение...
Ще си отида.
© Долорес All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
