15 feb 2011, 19:31

* * *

  Poesía » Otra
588 0 0

И леят се буквите черни върху белите листи сега,

и трупат се, трупат безспирно,

и кършат надменно снага.

Извити, красиви, като със четка рисувани,

като от ръка на художник изваяни,

като сенки с лъчите преплетени.

И искат да кажат те нещо...

Искат ли? Могат ли?

Да се покажат, да заслепят дори слънцето горещо.

Могат ли? Вярват си дори.

И падат ли, падат...

Река от чернилка, от тези букви красиви,

покриват листа, преплитат телата си дивни.

Но погледни ги! Те всичките са еднакви!

Всичките падат в черните мастилени локви,

всичките в кал превръщат образите си мътни.

И черен е листът вече почти целият,

но тъмата, някой ще спре ли я?

Точици бели изникват,

като лилии нежни поникват,

но давят се и задушават

и пред силата на чернилката се предават.

Тук-там само някоя остава...

Но докога?

Кога ще прекършат и тази душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...