И леят се буквите черни върху белите листи сега,
и трупат се, трупат безспирно,
и кършат надменно снага.
Извити, красиви, като със четка рисувани,
като от ръка на художник изваяни,
като сенки с лъчите преплетени.
И искат да кажат те нещо...
Искат ли? Могат ли?
Да се покажат, да заслепят дори слънцето горещо.
Могат ли? Вярват си дори.
И падат ли, падат...
Река от чернилка, от тези букви красиви, ...