* * *
Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни,
от думите единствено боли,
какво ли ни остана да си кажем,
което сме забравили преди....
Понякога е по-добре да помълчим
и да се взираме един във друг,
очите, зная, никога не лъжат,
те казват всичко, даже да мълчат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Селвихан Кайа Todos los derechos reservados
