* * *
Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни,
от думите единствено боли,
какво ли ни остана да си кажем,
което сме забравили преди....
Понякога е по-добре да помълчим
и да се взираме един във друг,
очите, зная, никога не лъжат,
те казват всичко, даже да мълчат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Селвихан Кайа Всички права запазени
