* * *
Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни,
от думите единствено боли,
какво ли ни остана да си кажем,
което сме забравили преди....
Понякога е по-добре да помълчим
и да се взираме един във друг,
очите, зная, никога не лъжат,
те казват всичко, даже да мълчат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Селвихан Кайа Все права защищены
