Ab imo pectore

Ab imo pectore ♦

Теб ли докосваха ръцете ми нежно
или всичко е мой образен сън?
И от мен ли, аз чух нужда да иска
душевния ти звън?

Колко трудно е да те оставя
с ръцете ми лекувам те и пазя.
Знам, не трябва да се бавя,
нужно е да те забравя...
И ако зърна те случайно в парка,
душевен звън с тъжната октава.
Знай, всичко в душата ми остава.