Ab imo pectore
Ab imo pectore ♦
Теб ли докосваха ръцете ми нежно
или всичко е мой образен сън?
И от мен ли, аз чух нужда да иска
душевния ти звън?
Колко трудно е да те оставя
с ръцете ми лекувам те и пазя.
Знам, не трябва да се бавя,
нужно е да те забравя...
И ако зърна те случайно в парка,
душевен звън с тъжната октава.
Знай, всичко в душата ми остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Simonе Всички права запазени
