Теб ли докосваха ръцете ми нежно
или всичко е мой образен сън?
И от мен ли, аз чух нужда да иска
душевния ти звън?
Колко трудно е да те оставя
с ръцете ми лекувам те и пазя.
Знам, не трябва да се бавя,
нужно е да те забравя...
И ако зърна те случайно в парка,
душевен звън с тъжната октава.
Знай, всичко в душата ми остава.
© Simonе All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
