7 may 2007, 23:52

* * *

  Poesía
625 0 0
Гасне душата ти в плътния мрак,
тръпне волята от смъртта пак.

Като кибритена клечка в кутия спиш,
малък, почти непотребен,
за миг във вечността тлееш, гориш.

В началото светлината и мрака си видял
и деня, нощта - без грешка разпознал.

По пътеката си смътна продължаваш,
чувства вече си готов за изживяваш.
С любов и щастие политаш всеки ден,
омраза и болка сковават костите ти в плен.
Няма мира за душата ти крехка,
емоции в ръце исполински я поеха.

Години търпиш, стремглаво хвърчиш,
викаш, твориш, мислиш, спориш.
Живееш!
Макар и дълго, достолепно,
но за Вселената - само миг нелеп.

И ето, накрая светлината залинява,
пламъкът ти бавно отминава.

Потъва дълбоко в необятния простор,
без следа угасва далече от нечий взор.

Сега като черен въглен тъмнееш,
завинаги с небитието черно ще се слееш...
... ще се слееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нитака Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...