May 7, 2007, 11:52 PM

* * *

  Poetry
624 0 0
Гасне душата ти в плътния мрак,
тръпне волята от смъртта пак.

Като кибритена клечка в кутия спиш,
малък, почти непотребен,
за миг във вечността тлееш, гориш.

В началото светлината и мрака си видял
и деня, нощта - без грешка разпознал.

По пътеката си смътна продължаваш,
чувства вече си готов за изживяваш.
С любов и щастие политаш всеки ден,
омраза и болка сковават костите ти в плен.
Няма мира за душата ти крехка,
емоции в ръце исполински я поеха.

Години търпиш, стремглаво хвърчиш,
викаш, твориш, мислиш, спориш.
Живееш!
Макар и дълго, достолепно,
но за Вселената - само миг нелеп.

И ето, накрая светлината залинява,
пламъкът ти бавно отминава.

Потъва дълбоко в необятния простор,
без следа угасва далече от нечий взор.

Сега като черен въглен тъмнееш,
завинаги с небитието черно ще се слееш...
... ще се слееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нитака All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....