1 oct 2007, 9:52

* * *

  Poesía
892 0 2
 

Обичахме се скрито и незнайно.

Една любов- изваяна от тайни,

но... ние съградихме я такава,

защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

не вярвах аз на някакви си думи,

но в очите твои плам така гореше,

че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

и само луната ни беше закрилник,

със часове вървяхме без посоки,

за да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

което през студеното ме стопляше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...