1 oct 2007, 9:52

* * *

  Poesía
891 0 2
 

Обичахме се скрито и незнайно.

Една любов- изваяна от тайни,

но... ние съградихме я такава,

защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

не вярвах аз на някакви си думи,

но в очите твои плам така гореше,

че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

и само луната ни беше закрилник,

със часове вървяхме без посоки,

за да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

което през студеното ме стопляше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...