1 окт. 2007 г., 09:52

* * *

893 0 2
 

Обичахме се скрито и незнайно.

Една любов- изваяна от тайни,

но... ние съградихме я такава,

защото искахме, а не защото трябва.


Не мислех, че ще стане помежду ни,

не вярвах аз на някакви си думи,

но в очите твои плам така гореше,

че аз не устоях и влюбих се във тебе.


Последваха и срещите ни тайни

и само луната ни беше закрилник,

със часове вървяхме без посоки,

за да сме заедно, защото ни харесваше...


Но днес е вече много по-различно,

останаха ми само хубавите спомени.

Не чувам аз вълшебното "Обичам те",

което през студеното ме стопляше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...