Само преди дванадесет години 

срещнаха се, напълно непознати,

образованието нанесе драскотини,

но мехлеми са спомените богати.

Днес всички са тук заедно в час,

но без учебници, тетрадки и книги,

тази вечер те ще пеят в един глас –

освободени от училищните вериги.

И тъжни, и радостни... С пожелания 

стоят зад тях преподавателите мили,

четат чрез сълзи своите послания –

в сърца тъжни спомените скрили.

Абитуриентите сега са в захлас –

поръчаната песен заглушава паметта,

не подозирайки, че утре този клас 

ще се пръсне навсякъде по света.

Тази нощ ще се помни от всички,

продължение на приятелство вечно,

на което са му излишни кавички –

такова приятелство е безпогрешно!

Настроението е до самозабрава –

и сълзи, и усмивки – днес се виждат,

нека младежта да е жива и здрава,

а всички благотворно да им завиждат.