17.05.2014 г., 21:57

Абитуриентска

820 0 0

Само преди дванадесет години 

срещнаха се, напълно непознати,

образованието нанесе драскотини,

но мехлеми са спомените богати.

Днес всички са тук заедно в час,

но без учебници, тетрадки и книги,

тази вечер те ще пеят в един глас –

освободени от училищните вериги.

И тъжни, и радостни... С пожелания 

стоят зад тях преподавателите мили,

четат чрез сълзи своите послания –

в сърца тъжни спомените скрили.

Абитуриентите сега са в захлас –

поръчаната песен заглушава паметта,

не подозирайки, че утре този клас 

ще се пръсне навсякъде по света.

Тази нощ ще се помни от всички,

продължение на приятелство вечно,

на което са му излишни кавички –

такова приятелство е безпогрешно!

Настроението е до самозабрава –

и сълзи, и усмивки – днес се виждат,

нека младежта да е жива и здрава,

а всички благотворно да им завиждат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...