17.05.2014 г., 21:57

Абитуриентска

822 0 0

Само преди дванадесет години 

срещнаха се, напълно непознати,

образованието нанесе драскотини,

но мехлеми са спомените богати.

Днес всички са тук заедно в час,

но без учебници, тетрадки и книги,

тази вечер те ще пеят в един глас –

освободени от училищните вериги.

И тъжни, и радостни... С пожелания 

стоят зад тях преподавателите мили,

четат чрез сълзи своите послания –

в сърца тъжни спомените скрили.

Абитуриентите сега са в захлас –

поръчаната песен заглушава паметта,

не подозирайки, че утре този клас 

ще се пръсне навсякъде по света.

Тази нощ ще се помни от всички,

продължение на приятелство вечно,

на което са му излишни кавички –

такова приятелство е безпогрешно!

Настроението е до самозабрава –

и сълзи, и усмивки – днес се виждат,

нека младежта да е жива и здрава,

а всички благотворно да им завиждат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...