17 мая 2014 г., 21:57

Абитуриентска

818 0 0

Само преди дванадесет години 

срещнаха се, напълно непознати,

образованието нанесе драскотини,

но мехлеми са спомените богати.

Днес всички са тук заедно в час,

но без учебници, тетрадки и книги,

тази вечер те ще пеят в един глас –

освободени от училищните вериги.

И тъжни, и радостни... С пожелания 

стоят зад тях преподавателите мили,

четат чрез сълзи своите послания –

в сърца тъжни спомените скрили.

Абитуриентите сега са в захлас –

поръчаната песен заглушава паметта,

не подозирайки, че утре този клас 

ще се пръсне навсякъде по света.

Тази нощ ще се помни от всички,

продължение на приятелство вечно,

на което са му излишни кавички –

такова приятелство е безпогрешно!

Настроението е до самозабрава –

и сълзи, и усмивки – днес се виждат,

нека младежта да е жива и здрава,

а всички благотворно да им завиждат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...