May 17, 2014, 9:57 PM

Абитуриентска

  Poetry
819 0 0

Само преди дванадесет години 

срещнаха се, напълно непознати,

образованието нанесе драскотини,

но мехлеми са спомените богати.

Днес всички са тук заедно в час,

но без учебници, тетрадки и книги,

тази вечер те ще пеят в един глас –

освободени от училищните вериги.

И тъжни, и радостни... С пожелания 

стоят зад тях преподавателите мили,

четат чрез сълзи своите послания –

в сърца тъжни спомените скрили.

Абитуриентите сега са в захлас –

поръчаната песен заглушава паметта,

не подозирайки, че утре този клас 

ще се пръсне навсякъде по света.

Тази нощ ще се помни от всички,

продължение на приятелство вечно,

на което са му излишни кавички –

такова приятелство е безпогрешно!

Настроението е до самозабрава –

и сълзи, и усмивки – днес се виждат,

нека младежта да е жива и здрава,

а всички благотворно да им завиждат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...