10 mar 2019, 7:57

Аборт

  Poesía
1.1K 7 12

В утробата на наш'то време

стотици, хиляди, милиони

тегнем само като бреме

на фаза още ембриони!

 

А времето лети, не спира,

към вечността от памтивек,

жигосва ни, абортира,

и трудно ражда то Човек!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Миночка!
  • Страшна истина, която човърка мозъка ! Поздрави!
  • Благодаря ти, Руми
    за хубавите думи!
    Здраве и късмет
    и всичко да ти е наред!
  • Исмаиле, винаги успяваш да хванеш най-наболелите теми, засягащи човечеството и да ги побереш в няколко реда така, че да достигнат читателя! За мен ти си изключителен автор и човек! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ена! Добре се чувствам, че и други мислят като мен по този въпрос. Иначе се опасявам, да не би да съм излязъл извън релси!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...