10 mar 2019, 7:57

Аборт 

  Poesía
735 7 12

В утробата на наш'то време

стотици, хиляди, милиони

тегнем само като бреме

на фаза още ембриони!

 

А времето лети, не спира,

към вечността от памтивек,

жигосва ни, абортира,

и трудно ражда то Човек!

 

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Миночка!
  • Страшна истина, която човърка мозъка ! Поздрави!
  • Благодаря ти, Руми
    за хубавите думи!
    Здраве и късмет
    и всичко да ти е наред!
  • Исмаиле, винаги успяваш да хванеш най-наболелите теми, засягащи човечеството и да ги побереш в няколко реда така, че да достигнат читателя! За мен ти си изключителен автор и човек! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ена! Добре се чувствам, че и други мислят като мен по този въпрос. Иначе се опасявам, да не би да съм излязъл извън релси!
  • Четох го много пъти и все не успявах да кажа нещо смислено...
    Много мое усещане на нещата... а ти си го изразил по страхотен начин. Кратко и като внезапна стрела...
    Интригуващо, стряскащо, замислящо... и то сериозно.
    Браво ти!
  • Младене, Силве, Иване, Мария, Дочка, благодаря ви, че споделихте!
  • Човек е вече архаизъм.
    (Комерсиалното превзе душите).
    А времето- то просто се изнизва
    разплакано от вярата на ситите...

    Поздравления за актуалната позиция!
  • Изградил си метафорична философия за живота. Интригуваш!
    Поздравления, Исмаиле!
  • Да така е. Все по-рядко се раждат истински хора, които да бъдат назовани с името Човек! Поздравления!
  • За съжаление си прав...
    Поздрави, Исмаил.
  • Абсолютно си прав, Исмаиле!
    Мисля си, че е крайно време Времето да абортира цялото човечество /прости ми играта на думи с време и с Времето - употребата на главна буква тук е просто задължително/..
Propuestas
: ??:??