Аборт
В утробата на наш'то време
стотици, хиляди, милиони
тегнем само като бреме
на фаза още ембриони!
А времето лети, не спира,
към вечността от памтивек,
жигосва ни, абортира,
и трудно ражда то Човек!
© Исмаил Али All rights reserved.
В утробата на наш'то време
стотици, хиляди, милиони
тегнем само като бреме
на фаза още ембриони!
А времето лети, не спира,
към вечността от памтивек,
жигосва ни, абортира,
и трудно ражда то Човек!
© Исмаил Али All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...