Mar 10, 2019, 7:57 AM

Аборт

  Poetry
1.1K 7 12

В утробата на наш'то време

стотици, хиляди, милиони

тегнем само като бреме

на фаза още ембриони!

 

А времето лети, не спира,

към вечността от памтивек,

жигосва ни, абортира,

и трудно ражда то Човек!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Миночка!
  • Страшна истина, която човърка мозъка ! Поздрави!
  • Благодаря ти, Руми
    за хубавите думи!
    Здраве и късмет
    и всичко да ти е наред!
  • Исмаиле, винаги успяваш да хванеш най-наболелите теми, засягащи човечеството и да ги побереш в няколко реда така, че да достигнат читателя! За мен ти си изключителен автор и човек! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ена! Добре се чувствам, че и други мислят като мен по този въпрос. Иначе се опасявам, да не би да съм излязъл извън релси!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...