10 мар. 2019 г., 07:57

Аборт

1.1K 7 12

В утробата на наш'то време

стотици, хиляди, милиони

тегнем само като бреме

на фаза още ембриони!

 

А времето лети, не спира,

към вечността от памтивек,

жигосва ни, абортира,

и трудно ражда то Човек!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Миночка!
  • Страшна истина, която човърка мозъка ! Поздрави!
  • Благодаря ти, Руми
    за хубавите думи!
    Здраве и късмет
    и всичко да ти е наред!
  • Исмаиле, винаги успяваш да хванеш най-наболелите теми, засягащи човечеството и да ги побереш в няколко реда така, че да достигнат читателя! За мен ти си изключителен автор и човек! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ена! Добре се чувствам, че и други мислят като мен по този въпрос. Иначе се опасявам, да не би да съм излязъл извън релси!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...