6 sept 2007, 8:21

Абстракция

  Poesía
1K 0 0
 

Абстракция


Току що изсипан асфалт.

На Дядо Коледа изцапаният в сажди чувал.

Затъмнен по погрешка кобалт.

Съзнанието на падналия маратонец точно след финала.

Едничкото петно на иначе чисто бялото кученце Балто.


Толкова нюанси на една чисто черна картина,

чийто художник просто разлял е черната туба.

Толкова извинения, начини, че дори и причини

да сме нахални, нагли и груби.

   И все пак...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...