Рисувам те.
Абстракция от спомени
и невъзможни чувства
загнездили се толкова отдавна във съня ми,
че щом по невнимание
в някой щрих се случа
до пръсване пулсира времето
във трезвата си абстиненция.
А, аз греба на сляпо,
с две ръце,
от най-дълбокото си тъмно.
Слепците знаят как да пазят
живи цветовете си.
Рисувам те,
а пръстите ми светят,
когато очертавам силуета ти...
© Лъки Todos los derechos reservados
Кой може да оцени силата на чувство и емоция? Когато думите ми докоснат някого, тогава считам, че съм се справила. Фактът, че чета спонтанните ви коментари, ме кара да се чувствам щастлива
Благодаря на всички прочели!