18.03.2015 г., 20:52

Абстракция в трезва абстиненция

1.1K 0 8

Рисувам те.
Абстракция от спомени
и невъзможни чувства
загнездили се толкова отдавна във съня ми,
че щом по невнимание
в някой щрих се случа
до пръсване пулсира времето
във трезвата си абстиненция.
А, аз греба на сляпо, 
с две ръце,
от най-дълбокото си тъмно.
Слепците знаят как да пазят 
живи цветовете си.

Рисувам те,
а пръстите ми светят,
когато очертавам силуета ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Себастиан, за прочита и споделения коментар! Мисана, радвам се, че си тук, но се успокой, защото оценките никога не са ме вълнували.
    Кой може да оцени силата на чувство и емоция? Когато думите ми докоснат някого, тогава считам, че съм се справила. Фактът, че чета спонтанните ви коментари, ме кара да се чувствам щастлива
    Благодаря на всички прочели!
  • И пак се намери някой да помрачи хубавото стихотворение с тенденциозна оценка. Аман от завистници!
    Питам - как може на тези редове:

    "Слепците знаят как да пазят
    живи цветовете си.
    Рисувам те,
    а пръстите ми светят,
    когато очертавам силуета ти..."

    да се пише по-малко от 6? Слепец да бе, щеше да намери начин да ги прочете, за да изпита въздействието им.

    Поздравявам те, Лъвице, за това брилянтно стихотворение!
    Ще направя, което е в моя власт, за да повдигна летвата по-близо до полагаемото й се място!
  • Поезия! Светиш...
  • Прекрасно, Лъки!
  • Слагам си го в любими, Жужке! Поздрав най-сърдечен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...