1 jun 2010, 17:38

Абстрактно

1.1K 0 2

Абстрактно

В залезите, в тишината

разплакани милион звезди ще къпят

своите премеждия

във безнадеждно умиращи дъги.

Ще се прелистват всички клони

в отчаяние,

неподредени сенки

във горещи дни,

разбрали свойте грешки

в прикованите сълзи -

хиляди разплакани върби,

самотно впити във паважа.

Пътеките отново ще се питат -

накъде поели са по очертания си път

и неуморно ще претърсват

невидими спасения

и за почивка горски кът.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Триб Трибс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...