Абстрактно
В залезите, в тишината
разплакани милион звезди ще къпят
своите премеждия
във безнадеждно умиращи дъги.
Ще се прелистват всички клони
в отчаяние,
неподредени сенки
във горещи дни,
разбрали свойте грешки
в прикованите сълзи -
хиляди разплакани върби,
самотно впити във паважа.
Пътеките отново ще се питат -
накъде поели са по очертания си път
и неуморно ще претърсват
невидими спасения
и за почивка горски кът.
© Триб Трибс All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
