Абстрактно
В залезите, в тишината
разплакани милион звезди ще къпят
своите премеждия
във безнадеждно умиращи дъги.
Ще се прелистват всички клони
в отчаяние,
неподредени сенки
във горещи дни,
разбрали свойте грешки
в прикованите сълзи -
хиляди разплакани върби,
самотно впити във паважа.
Пътеките отново ще се питат -
накъде поели са по очертания си път
и неуморно ще претърсват
невидими спасения
и за почивка горски кът.
© Триб Трибс All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
