Абстрактно
В залезите, в тишината
разплакани милион звезди ще къпят
своите премеждия
във безнадеждно умиращи дъги.
Ще се прелистват всички клони
в отчаяние,
неподредени сенки
във горещи дни,
разбрали свойте грешки
в прикованите сълзи -
хиляди разплакани върби,
самотно впити във паважа.
Пътеките отново ще се питат -
накъде поели са по очертания си път
и неуморно ще претърсват
невидими спасения
и за почивка горски кът.
© Триб Трибс Все права защищены
Поздрави!