1 июн. 2010 г., 17:38

Абстрактно

1.1K 0 2

Абстрактно

В залезите, в тишината

разплакани милион звезди ще къпят

своите премеждия

във безнадеждно умиращи дъги.

Ще се прелистват всички клони

в отчаяние,

неподредени сенки

във горещи дни,

разбрали свойте грешки

в прикованите сълзи -

хиляди разплакани върби,

самотно впити във паважа.

Пътеките отново ще се питат -

накъде поели са по очертания си път

и неуморно ще претърсват

невидими спасения

и за почивка горски кът.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...