Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят...
твоят стон ще ги събуди.
Спира бързащото време.
Сплели пръсти, като луди
грабим кратките секунди.
Даваш устните си щедро -
трелите на opus mundi
носят се в ефира ведро. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse