Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят...
твоят стон ще ги събуди.
Спира бързащото време.
Сплели пръсти, като луди
грабим кратките секунди.
Даваш устните си щедро -
трелите на opus mundi
носят се в ефира ведро. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up