* * *
Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят...
твоят стон ще ги събуди.
Спира бързащото време.
Сплели пръсти, като луди
грабим кратките секунди.
Даваш устните си щедро -
трелите на opus mundi
носят се в ефира ведро.
И, загубени в безвремие,
вплетени са сетивата ни.
Исках. Искам. И ще взема.
Без да питам за цената.
*псевдо-латин.: земя на сладострастие
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
