12 nov 2008, 23:05

Ад 

  Poesía » De amor
1127 0 3
Целият ми свят е разрушен.
Най-лесно е да се предам.
Кой човек е съвършен
да живее със потъпкания идеал
на любовта?
Аз искам да крещя,
но гласът ми плах заглъхва
в бледосинята мъгла.
Питам докога
ще скланяме глава
пред волностите на съдбата.
Тя е, която дава и надежда, и печал,
без жал се подиграва с нас.

© Паулина Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??