12.11.2008 г., 23:05 ч.

Ад 

  Поезия » Любовна
1090 0 3
Целият ми свят е разрушен.
Най-лесно е да се предам.
Кой човек е съвършен
да живее със потъпкания идеал
на любовта?
Аз искам да крещя,
но гласът ми плах заглъхва
в бледосинята мъгла.
Питам докога
ще скланяме глава
пред волностите на съдбата.
Тя е, която дава и надежда, и печал,
без жал се подиграва с нас.

© Паулина Зарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??