Ад

Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.

Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.

И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.

Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безгрешен на света.

Светците, майната им, тях не ги мислете.

Добре са те там някъде във вечният блажен живот.

А аз ще бъда вечно в Ада с тия стари мутри.

Ще цакам картите, ще пия бира, 

Ще пуша здравословно до половин пакет, внесен незаконно, защото и на дявола рушвет ще дам.

Така познато ми е всичко.

Разбираш ли - аз тук съм у дома.

Едва ли ще е нещо кой знай колко лошо.

Защото ако беше - все някой щеше да избяга до сега.