13 feb 2008, 14:17

ад

  Poesía » Otra
1K 0 0
Гарвани крачат, вълците вият,
самотните души бродят над хълма,
луната си издига сред многобройните звезди,
листата падат безмилостно на земята,
казвайки сбогом на безгрижни дни,
биват стъпкани от времето,
стъпкани от хора като теб,
такива като Теб - безлични,
такива като теб, завладяни от поредния егоистичен инстинкт...
На тях не им пука за другите,
единственото, което те искат е твоето щастие,
твоя безгрижен живот, твоето същество,
те нямат лица, не защото могат да имат всяко едно,
а защото искат да са различни,
техният дъх е дъх от отвъдното...
те са ада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...