ад

Гарвани крачат, вълците вият,
самотните души бродят над хълма,
луната си издига сред многобройните звезди,
листата падат безмилостно на земята,
казвайки сбогом на безгрижни дни,
биват стъпкани от времето,
стъпкани от хора като теб,
такива като Теб - безлични,
такива като теб, завладяни от поредния егоистичен инстинкт...
На тях не им пука за другите,
единственото, което те искат е твоето щастие,
твоя безгрижен живот, твоето същество,
те нямат лица, не защото могат да имат всяко едно,
а защото искат да са различни,
техният дъх е дъх от отвъдното...
те са ада...