13 февр. 2008 г., 14:17

ад

1K 0 0
Гарвани крачат, вълците вият,
самотните души бродят над хълма,
луната си издига сред многобройните звезди,
листата падат безмилостно на земята,
казвайки сбогом на безгрижни дни,
биват стъпкани от времето,
стъпкани от хора като теб,
такива като Теб - безлични,
такива като теб, завладяни от поредния егоистичен инстинкт...
На тях не им пука за другите,
единственото, което те искат е твоето щастие,
твоя безгрижен живот, твоето същество,
те нямат лица, не защото могат да имат всяко едно,
а защото искат да са различни,
техният дъх е дъх от отвъдното...
те са ада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...