Черна кадифена нощ,
осеяна надлъж и шир с карфици от звезди...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист...
Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни...
Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи...
От празнината остава само ехо и пусти мечти...
Омразни акорди ме преследват по непознати улици...
Промъквам се покрай хора безлики,
блуждаещи изгасващи светлини...
Потъвам, почти не забелязвам ги...
Изчезвам, отивам си, не оставям аз следи...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист... ...