Mar 13, 2015, 12:19 PM

630 0 0
Черна кадифена нощ, осеяна надлъж и шир с карфици от звезди... А отнякъде се чува - зверски свири китарист... Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни... Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи... От празнината остава само ехо и пусти мечти... Омразни акорди ме преследват по непознати улици... Промъквам се покрай хора безлики, блуждаещи изгасващи светлини... Потъвам, почти не забелязвам ги... Изчезвам, отивам си, не оставям аз следи... А отнякъде се чува - зверски свири китарист...  Посланието се ниже като слова на антихрист... Чудовищни акорди ме застигат, пробождат ме като игли... Лутам се, а душата ми ридае за миг покой... Сърцето ми силно тупти, напоено не с кръв, а черно мастило... Не преставам да витая сред тъмни облаци в застой... Буренясалото време, зловещ лешояд, сякаш се бе вкаменило... Tъмночервено руйно вино гърлото ми попарва, адски отвратителни мисли вътре в мен прокарва... A aз скитам ли, скитам, мъничка карфица
в черна кадифена нощ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...