Mar 13, 2015, 12:19 PM

625 0 0
Черна кадифена нощ, осеяна надлъж и шир с карфици от звезди... А отнякъде се чува - зверски свири китарист... Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни... Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи... От празнината остава само ехо и пусти мечти... Омразни акорди ме преследват по непознати улици... Промъквам се покрай хора безлики, блуждаещи изгасващи светлини... Потъвам, почти не забелязвам ги... Изчезвам, отивам си, не оставям аз следи... А отнякъде се чува - зверски свири китарист...  Посланието се ниже като слова на антихрист... Чудовищни акорди ме застигат, пробождат ме като игли... Лутам се, а душата ми ридае за миг покой... Сърцето ми силно тупти, напоено не с кръв, а черно мастило... Не преставам да витая сред тъмни облаци в застой... Буренясалото време, зловещ лешояд, сякаш се бе вкаменило... Tъмночервено руйно вино гърлото ми попарва, адски отвратителни мисли вътре в мен прокарва... A aз скитам ли, скитам, мъничка карфица
в черна кадифена нощ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...