Aд
624
0
0
Черна кадифена нощ,
осеяна надлъж и шир с карфици от звезди...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист...
Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни...
Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи...
От празнината остава само ехо и пусти мечти...
Омразни акорди ме преследват по непознати улици...
Промъквам се покрай хора безлики,
блуждаещи изгасващи светлини...
Потъвам, почти не забелязвам ги...
Изчезвам, отивам си, не оставям аз следи...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист...
Посланието се ниже като слова на антихрист...
Чудовищни акорди ме застигат, пробождат ме като игли...
Лутам се, а душата ми ридае за миг покой...
Сърцето ми силно тупти, напоено не с кръв, а черно мастило...
Не преставам да витая сред тъмни облаци в застой...
Буренясалото време, зловещ лешояд, сякаш се бе вкаменило...
Tъмночервено руйно вино гърлото ми попарва,
адски отвратителни мисли вътре в мен прокарва...
A aз скитам ли, скитам,
мъничка карфица
в черна кадифена нощ...
в черна кадифена нощ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
