Когато пусна ме в сърцето си

                                   - не зная грешка ли направих,

заслушана в ритъма, че ти го оставих...

Събрах праха от улиците ни разбити,

събрах го, да не виждаш там следите,

в сърцето ти нахлух, откраднах спомените скрити

и хвърлих при дъжда с години трупани сълзите.

В ъгъла на стаята, с цигарен дим обвита,

седя с лице в дланите и питам:

"Ще ме забравиш ли"? Мрази ме!

Но аз съм първата обичала, ти помниш мойто име.

От нищо появяваш се, изчезваш към безкрая,

не мога аз,  не мога повече в този ад на рая.

Играта ти ще свърши, таз "приказка" сълзлива,

тръгни, от мен отивай си, без теб ще съм щастлива.