Ад в рая
Когато пусна ме в сърцето си
- не зная грешка ли направих,
заслушана в ритъма, че ти го оставих...
Събрах праха от улиците ни разбити,
събрах го, да не виждаш там следите,
в сърцето ти нахлух, откраднах спомените скрити
и хвърлих при дъжда с години трупани сълзите.
В ъгъла на стаята, с цигарен дим обвита,
седя с лице в дланите и питам:
"Ще ме забравиш ли"? Мрази ме!
Но аз съм първата обичала, ти помниш мойто име.
От нищо появяваш се, изчезваш към безкрая,
не мога аз, не мога повече в този ад на рая.
Играта ти ще свърши, таз "приказка" сълзлива,
тръгни, от мен отивай си, без теб ще съм щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилислава Пламенова Всички права запазени
