Ад в рая
Когато пусна ме в сърцето си
- не зная грешка ли направих,
заслушана в ритъма, че ти го оставих...
Събрах праха от улиците ни разбити,
събрах го, да не виждаш там следите,
в сърцето ти нахлух, откраднах спомените скрити
и хвърлих при дъжда с години трупани сълзите.
В ъгъла на стаята, с цигарен дим обвита,
седя с лице в дланите и питам:
"Ще ме забравиш ли"? Мрази ме!
Но аз съм първата обичала, ти помниш мойто име.
От нищо появяваш се, изчезваш към безкрая,
не мога аз, не мога повече в този ад на рая.
Играта ти ще свърши, таз "приказка" сълзлива,
тръгни, от мен отивай си, без теб ще съм щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилислава Пламенова Все права защищены
