6 abr 2008, 19:28

Ада( и по-зле)

  Poesía » Otra
988 0 0
Смазана под тежестта
на твоите очаквания.

Давам най-доброто от себе си,
но и то не ти стига.

Вярвам на всичко,
което кажеш.

Правя най-доброто,
та да се гордееш с мен.

Отново се задушавам,
когато си около мен.

Искам да се отърва
от звяра в гърдите си.

Няма значение
какво правя, нали?

Нямат значение
моите сълзи.

Днес пак не съм твоят идол за красота.
Тласкаш ме бавно към смъртта.

Днес пак ще избягам от реалността
и странно как ти позволявам.

Днес ще счупя всички огледала.
Прекарваш ме тихо през Ада.

Днес ще пророня последната си сълза.
Чудно как изтърпях всичко това.

Днес отново стоя тук сама,
идва краят, дали ще издържа?





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...