6 abr 2008, 19:28

Ада( и по-зле)

  Poesía » Otra
991 0 0
Смазана под тежестта
на твоите очаквания.

Давам най-доброто от себе си,
но и то не ти стига.

Вярвам на всичко,
което кажеш.

Правя най-доброто,
та да се гордееш с мен.

Отново се задушавам,
когато си около мен.

Искам да се отърва
от звяра в гърдите си.

Няма значение
какво правя, нали?

Нямат значение
моите сълзи.

Днес пак не съм твоят идол за красота.
Тласкаш ме бавно към смъртта.

Днес пак ще избягам от реалността
и странно как ти позволявам.

Днес ще счупя всички огледала.
Прекарваш ме тихо през Ада.

Днес ще пророня последната си сълза.
Чудно как изтърпях всичко това.

Днес отново стоя тук сама,
идва краят, дали ще издържа?





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...