Ада( и по-зле)

Смазана под тежестта
на твоите очаквания.

Давам най-доброто от себе си,
но и то не ти стига.

Вярвам на всичко,
което кажеш.

Правя най-доброто,
та да се гордееш с мен.

Отново се задушавам,
когато си около мен.

Искам да се отърва
от звяра в гърдите си.

Няма значение
какво правя, нали?

Нямат значение
моите сълзи.

Днес пак не съм твоят идол за красота.
Тласкаш ме бавно към смъртта.

Днес пак ще избягам от реалността
и странно как ти позволявам.

Днес ще счупя всички огледала.
Прекарваш ме тихо през Ада.

Днес ще пророня последната си сълза.
Чудно как изтърпях всичко това.

Днес отново стоя тук сама,
идва краят, дали ще издържа?