6 апр. 2008 г., 19:28

Ада( и по-зле)

990 0 0
Смазана под тежестта
на твоите очаквания.

Давам най-доброто от себе си,
но и то не ти стига.

Вярвам на всичко,
което кажеш.

Правя най-доброто,
та да се гордееш с мен.

Отново се задушавам,
когато си около мен.

Искам да се отърва
от звяра в гърдите си.

Няма значение
какво правя, нали?

Нямат значение
моите сълзи.

Днес пак не съм твоят идол за красота.
Тласкаш ме бавно към смъртта.

Днес пак ще избягам от реалността
и странно как ти позволявам.

Днес ще счупя всички огледала.
Прекарваш ме тихо през Ада.

Днес ще пророня последната си сълза.
Чудно как изтърпях всичко това.

Днес отново стоя тук сама,
идва краят, дали ще издържа?





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дели Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...