21 ene 2010, 13:34

* * *

  Poesía » Otra
763 0 2

 

 

 

                                                         В очите ни

                                                         небето и земята

                                                         се люлеят.

                                                         В кръвта ни

                                                         кораби надежда

                                                         се разбиват.

                                                         Устните пресъхнали

                                                         отпиват сетен лъч.

                                                         Протегнати,

                                                         ръцете ни

                                                         открити рани обич

                                                         приютяват.

                                                         Стихии се надбягват

                                                         със забравени

                                                         мечти.

                                                         Беснеят

                                                         ярост и омраза.

                                                         Нека да лудуват.

                                                         Сълза и милост,

                                                         вяра -

                                                         няма никога да стигнат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...